BG
029
Жена ми започна да ме нарича „Дядо Коледа“ още преди да съм навършил петдесет. Не защото имам бяла брада — тогава още нямах. А защото, казваше тя, все гледам да подаря нещо. Не да купя подарък за рожден ден, а да подаря нещо от себе си, или да направя нещо с ръцете си, дето пари не може да се дадат за него. Смееше се, ама в очите ѝ виждах, че ѝ харесва. Нашите двама сина пораснаха с тая моя черта. После се ожениха. После се родиха внуците. И тогава жена ми каза: „Сега вече наистина си дядо.“
В Пловдив живеем, в панелен апартамент на „Коматевско шосе“. Тясно ни е, ама нашето си е. През прозореца
BG
085
Аптека до ветеринарната клиника на улица „Раковски“ в Пловдив, август, следобед към четири без петнайсет.
Работя там от единайсет години. Знам почти всички по фамилия, знам кой взима инсулин, кой чака ред за
BG
0226
Автосервизът на бул. “Витоша” 214
Полетът ми за Виена от 11:40 беше отменен заради буря, и вместо да търся хотел, се прибрах в Пловдив
BG
035
Между два полета и една покана за кафе
Първият път, когато Мария слезе от автобуса на Централна гара в София, носеше един куфар с развалена
BG
033
Дворът в Търново, който вече не чакаше моето обаждане
Казвам се Христо, на шейсет и седем съм, и цял живот вярвах, че бащинството има срок на годност.
BG
0156
Креват до прозореца
Обичам събота сутрин. Не защото спя до късно, а защото тогава Стефан прави палачинки. Стоеше до печката
BG
0153
Тортата с трийсет и две бадемови ядки
Казвам се Веселина, на шейсет и осем години съм и живея в Пловдив, в старата къща на Кършияка, дето баща
BG
0268
Мария
Започнах да подозирам, че нещо не е наред още на алеята пред къщата на сина ми. Борис беше паркирал
BG
054
Жирафите на Дабус: тайната на изчезналия вид, издълбана в скалата
Огняна Стоименова държи ключовете от малкия минералогичен музей в Кюстендил вече единайсет години, но
BG
0274
Хляб, ножове и три стаи
# Хлябът на неделя Ветропоказателят на старата плоскостенна сграда в „Люлин“ хлопаше, откакто задуха