BG

Радост живееше зад контейнерите. В днешно време това не изненадва никого. Малка, мръсна, с блестящи очи.

Александра стискаше картонената картичка с две ръце, докато се возехме в стъкления асансьор на столичния хотел.

Рада завъртя ключа в ключалката и бутна вратата. В коридора беше тъмно и тихо. Свали обувките си на висок

В Бургас зимите идват ненадейно – не със сняг, а с пронизващ вятър, който намира всяка пролука.

Вратата се отвори бавно. Мила вдигна глава от дивана, където преглеждаше сметки. Калоян влезе с плик