“Плащането е отхвърлено. Искате ли да допрете картата отново?” — гласът на касиерката прозвуча сухо, но в очите ѝ проблясна онази позната, унизителна жалост, която Антония мразейки над всичко.
На опашката зад нея някой тежко и нетерпеливо въздишаше. Шестгодишният Боян, който стискаше ярка кутия с нови зимни ботуши, уплашено шмъркна с нос.
— Секунда, моля ви… — промълви Тоня, усещайки как лицето ѝ пламва от срам.
Тя трескаво извади телефона си. Влезе в банковото приложение и сърцето ѝ спре. В сметката ѝ светеха жалки двеста гривни. Още вчера там имаше четиринадесет хиляди! Пари за ботушите на сина, храна и сметки.
— Мамо, нали ще ни ги купите? — Боян я дръпна за ръкава.
— Разбира се, слънчице. Сега.
Пръстите ѝ трепереха, докато превеждаше пари от кредитна карта. Плати, взе касовата бележка и бързо излезе. В близко кафене набира мъжа си.
— Александре, къде изчезнаха парите от заплатата ми? — опита се да говори тихо.
— О, Тоньо! Точно щях да ти звъня! Прехвърлих малко пари за стока. Доставчикът имаше страхотна отстъпка за филтри!
— Малко?! — Тоня стисна масата така, че кокалчетата ѝ побеляха. — Ти източи всичките четиринадесет хиляди до стотинка! Наложи се да тегля кредит!
— Стига драма, ще го покриеш с премията, — отвърна той бездушно. — Аз градя бизнес!
— какъв бизнес, Алекс?! От три месеца не си донесъл и стотинка!
— Аз съм шефът тук! Предприемачът! — кресна той яростно. — Затварям, шофирам съм.
Линията прекъсна. Преди години бизнесът бе записан на майка ѝ Нина заради неговите стари дългове. Но с първите пари на главата му изникна огромна корона.
Когато Тоня отиде при майка си за лекарства, Нина ѝ показа официални писма.
— Тоньо… твоят Володимир не плаща данъци от половин година! Дължи над сто хиляди! И наемът за павилиона не е платен, ще конфискуват стоката.
Вечерта Алекс се върна усмихнат, говорейки за нови имоти. Тоня застана до масата с леден поглед.
— Усмивките ги остави за друг, Александре, — каза тя тихо и сложи документите пред него. — Утре сутрин отиваме при адвокат. Официално закриваш този си „бизнес“ и спасяваш майка ми от дълговете.
— Ти полудя ли?! — кресна той.
— Ако не го направиш доброволно, отивам в полицията и те давам за измама. И ми връщаш откраднатите пари.
Сутринта той мълчаливо подписа всичко. Бизнесът рухна, но Антония знаеше, че семейството ѝ вече е спасено.