Старият Сергей дойде на гости на сина си и веднага усети, че в къщата нещо не е наред. Снахата, Екатерина, беше навъсена, а очите ѝ излъчваха напрежение. Първият му импулс беше да се скара на сина си Андрей, но се овладя. Спомни си своята младост и как често е бързал с обвиненията. Той винаги казваше на Андрей: „Жената е като дете, Андрей. Не чакай бурята да започне. Усещай кога се разваля времето и бъди до нея. Но запомни – главата си навеждай, но не позволявай да ти се качат на главата, че бързо ще те превърнат в слуга.“
Днес обаче Сергей реши да наблюдава отстрани. Оказа се, че причината за напрежението е внукът, Павел.
— Павел ще се жени! — изстреля Елена, съпругата на Андрей, веднага щом видя свекъра си. — Утре води годеница. По-голяма с три години и с дете! Този наш глупак е като омагьосан. Онази градската го е омотала здраво!
Елена беше разработила цял план. Никаква топла посрещане, никаква празнична трапеза. Когато Павел пристигна с Дарина и малката ѝ дъщеря, Елена ги погледна така, сякаш са нежелани гости, донесли нещастие. По време на вечерята тя пренебрегваше Дарина толкова демонстративно, че тишината стана болезнена. А Павел? Вместо да защити жената до себе си, той стоеше с наведена глава, послушно момче, което приемаше униженията на майка си без дума протест.
— Да, сине — каза Елена една вечер, гледайки право в очите Дарина, — приключи твоят безгрижен живот. Сега ще трябва да гърбиш, за да изхранваш… чуждо дете.
Дарина усещаше как гневът ѝ се превръща в студена решителност. Спомни си първия си съпруг – мъж, който я защитаваше и я почиташе. Когато погледна Павел, видя само страхлив човек, който не смее да погледне майка си в очите.
На следващата сутрин Дарина се изправи пред Елена с невероятно спокойствие.
— Елено, чух притесненията ви относно това кой ще храни дъщеря ми — каза Дарина хладно. — Не се притеснявайте. Родителите ми имат успешен бизнес и те купиха апартамента, в който щяхме да живеем с Павел. Заплатата ми е три пъти по-голяма от тази на сина ви. Не съм дошла тук, за да търся издръжка, а за да изградя семейство. Благодаря ви за този уикенд. Благодарение на отношението ви разбрах точно с кого съм дошла – с мъж, който не е способен да защити избора си.
Дарина си тръгна с вдигната глава. Остави след себе си шокираната Елена и Павел, който дори не посмя да я спре. Докато затваряше вратата, тя почувства странно облекчение. Това не беше загуба, а спасение. Тя най-после разбра, че нейното щастие не зависи от одобрението на хора, които не умеят да обичат. Свободата, която изпита в този миг, беше по-ценна от всяко признание.